RainaVakova
431 2760
19 мая 2020 г., 17:34

След съмване 

  Поэзия » Другая
691 4 5

И днес се будя. Имам да забравя

толкова ненужни правила.

Когато слънчев лъч наточи брадва,

и мравката отива на война.

 

Увлечени по чудо, бързат сенките

в очите ми октави да броят.

Отдавна нервите ми закалени са,

задъхвам се и пея на инат.

 

Кръвта по хляба, ножът на сърцето

не сложиха в душата щипка сол.

Ръката празна върна всичко взето.

Слепецът се обеси за добро.

 

След съмване поемам глътка въздух.

Съдбовни ще са всички начала.

А бъдещето идва да ме кръсти,

почесвайки си дългата брада.

 

 

© Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Вале, Ангелче...бъдете здрави и вдъхновени!
  • Кръвта по хляба, ножът на сърцето
    не сложиха в душата щипка сол.
    Ръката празна върна всичко взето.
    Слепецът се обеси за добро.
  • Благодаря, Дени!
    Мари, ти за мен си творец с божи дар и мнението ти е много важно, а сърцето ти е благородството, което учи!
  • Оригинална поезия, будеща възхита, мила Рени! Радост си ми, момиче! ❤️
  • О, Райна!
    Прелест е.
Предложения
: ??:??