Sep 22, 2009, 12:43 PM

След теб

  Poetry » Other
1.1K 0 0

Ледена уста,
целува ме Смъртта,
приказка една,
след края търкулва се сълза.
Плащаш си за час,
за да чуеш своя глас.
Вселена от самота,
прегръщаш ти тъга.
Живееш с непознати,
чакаш дракони крилати.
Искам да избирам,
искам да намирам,
искам да мечтая,
страха да закопая.
Но доверието губиш,
искаш да не се събудиш
и затова, с ледена уста
чакам да ме целуне тя –
                                                                            Смъртта.


---------------------------------

Из цикъл "Моя любов"

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Никой Нищо All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...