Sep 22, 2009, 12:43 PM

След теб

  Poetry » Other
1.1K 0 0

Ледена уста,
целува ме Смъртта,
приказка една,
след края търкулва се сълза.
Плащаш си за час,
за да чуеш своя глас.
Вселена от самота,
прегръщаш ти тъга.
Живееш с непознати,
чакаш дракони крилати.
Искам да избирам,
искам да намирам,
искам да мечтая,
страха да закопая.
Но доверието губиш,
искаш да не се събудиш
и затова, с ледена уста
чакам да ме целуне тя –
                                                                            Смъртта.


---------------------------------

Из цикъл "Моя любов"

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Никой Нищо All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...