След теб е непосилно тихо
Дали си ме запомнил - като вятър,
докоснал твоите ръце и устни?
Дали си ме запомнил - като устрем
към бреговете ти - преливащи вълни?
Такава необхватност на вълните
не помни и морето в бурна нощ,
аз бях в най-топлото ти на очите
и в тях изгарях, като свещ.
Дали е само дума и разделя
в нас спомена, останал във бутилка,
а в нея, на хартия запечатана,
любов красива скрита в болка.
Сега морето може би празнува
съня ни в своите вълни,
люлее ми сълзите, като в люлка
и търси твоите след мен следи...
А бурите сега са само шепот
на неизречени стенания във мен.
След дните ни вилнеят се стихии
и с ураганите припомнят ми за теб.
След теб във мен е непосилно тихо -
като море останало без своята вода.
След любовта е непосилно трудно
да те забравя и да съм сама...
© Евгения Тодорова All rights reserved.
