След теб в този свят...
След теб ще разболея този свят!
От мъката, която предусещам.
Вината си превърнал бих във Ад,
надеждата - във болка, нечовешка...
След теб ще бъде празно и студено.
Денят ще се превърне в тишина.
Луната ще е кърваво-червена,
а слънцето ще гине в лепкав мрак...
Какво ми е направил този свят,
че пъклено му мисля отмъщение?
Виновни са крадците на душа̀,
и аз - че не измолих опрощение...
Безбройно много пъти си отивах,
но никога не ти обърнах гръб.
Една любов навярно е изстинала,
нечуващи сърцата - плът до плът...
Не искам да познавам този свят,
във който ще се губя без ръцете ти...
Напук! Нарочно! На инат -
ще те обичам повече от туй, че мразя
себе си...
Стихопат.
(DannyDiester)
© Данаил Антонов All rights reserved.
