Само думи напразни
и обещания.
След това
Светът не свърши,
нямаше последни
изпитания.
Любовта ти беше
завита,
потулена,
прибрана
в розова чанта,
захвърлена,
поругана.
Нямаше даже,
"сбогом".
Театърът
бе разигран,
Светът не свърши,
само остатъчни рани
и грозно
мълчание.
© Jivka Koleva All rights reserved.
Приятен ден !
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
