След този залез...
След този залез изгревите няма да са същите.
Нощта събра във шепи всичките си цветове.
С очите си откраднах късчета небе от пурпурно.
А с тях ще нарисувам тайните ни светове.
След тази нощ не питай пак коя съм. Има ме.
Сега наистина съм аз. Но повече от себе си.
Дали съм спомен, който съм била забравила...
Или сега започвам с обич да се уча да живея.
След този миг не искам вече да ме няма.
Когато в кръстопътищата приземена ме намери.
И утре няма да се лутам в чужди полети.
Сега отглеждам в себе си криле, да бъдат мои.
След този залез изгревите няма да са същите.
Очите ми ще те обичат с нежната ми сила.
И няма да ни трябва на зората слънце вчерашно.
По-изгревна не съм била преди... по-влюбена.
© Ол All rights reserved.
а това, че мислиш , че стихът ми се е лее е комплимент 
Благодаря!
