Душата ми последна ще остарее,
тялото променя своите форми,
рядко е да ми харесат.
И съзнанието когато избледнее,
пак душата остава най-последна.
Вътре в мен е буря и вилнее,
от детството ми оставя следи.
Вън е жената на средна възраст,
неразбираща хода на времето.
Защото иска още малко младост.
© ЕЛЕНА ГОГОВА All rights reserved.