След вчера (master remix)
1 април 1998
19 септемнври 2007
Обичах те. А днес е мрачна сутрин.
Градът – прокълнат! Като в ад вали!
Поглеждам в огледалото – изтръпвам -
отстъпвам бързо настрани.
Защото вчера...
аз главата си поисках да разбия,
и цяла вечер
се държах ужасно вчера -
и молех се за любовта ти,
и използвах слабостта си,
но слабостта ми беше колкото ракия,
ала защо не свърши с чаша празна,
не разбрах...
Безмълвна ли стоях?
Не помня вече...
Безкрайни хоризонти,
смърт и студ...
безсрамна бях и бях обречена –
нещастна бях и луда...
И, помня, чувствах само мъка...
Очите си изядох,
слюнката – изпих -
и към сърцето си безпомощно
насочих лък
и стрелях в него,
точно го пробих.
Сега раздират
светещите прилепи
небето мрачно…
сега бродирам
бавно и самотно
мъркане,
не съм уплашена,
не, но…
съм объркана
и тази сутрин
съм така объркана…
19 септемнври 2007
Обичах те. А днес е мрачна сутрин.
Градът – прокълнат! Като в ад вали!
Поглеждам в огледалото – изтръпвам -
отстъпвам бързо настрани.
Защото вчера...
аз главата си поисках да разбия,
и цяла вечер
се държах ужасно вчера -
и молех се за любовта ти,
и използвах слабостта си,
но слабостта ми беше колкото ракия,
ала защо не свърши с чаша празна,
не разбрах...
Безмълвна ли стоях?
Не помня вече...
Безкрайни хоризонти,
смърт и студ...
безсрамна бях и бях обречена –
нещастна бях и луда...
И, помня, чувствах само мъка...
Очите си изядох,
слюнката – изпих -
и към сърцето си безпомощно
насочих лък
и стрелях в него,
точно го пробих.
Сега раздират
светещите прилепи
небето мрачно…
сега бродирам
бавно и самотно
мъркане,
не съм уплашена,
не, но…
съм объркана
и тази сутрин
съм така объркана…
© Ема Венева All rights reserved.
