Nov 19, 2009, 11:39 AM

След залеза

  Poetry » Other
649 0 2

 

 

И след залеза,

след остатъците от слънце

остава само тъмното -

похлупакът на нощта,

изграден от жива тъмнина.

 

А клечката кибрит

дали ще бъде слънце,

когато нощта все повече чернее?

Дали ще стопли мрака в мене,

или ще изгори

смачканото ми хартиено сърце?

 

А дали е сигурно, че след залеза

винаги има утро,

щом вътре в мен

ще продължава да е тъмно?

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Сюзън Смърт All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...