След залеза

Comments

• 

  anabel7 (Албена Димитрова)

  Много силно въздействие си постигнал в тази творба, Младене! Внушителна, мащабна образност! Поздравления!

  2020-04-15T00:21:35+03:00
• 

  vega666 (Младен Мисана)

  Благодаря ви колеги по перо и приятели, че коментирахте, оценихте и поставихте в Любими стиха ми, както и "Време разделно". Бояна, Елка, Катя, Йоана, Дочка, Цвете - на вас благодаря тук, защото на останалите коментирали ме съм благодарил в Лични. Йоана, много ме зарадва с този нестандартен коментар. Напускането на този свят не трябва да е мъчително, а радостно като дихание на младенец. Докато Бог ми диктува, ще пиша, независимо от препятствията и ограниченията. Без диктовката на Бог не бих дръзнал да напиша нищо, защото земната поезия сравнена с божествената, колкото и добра да е, прилича на пиринч поставен до злато!
  
  Благодарност изказвам и на непрочелите стиха ми, както и на прочелите го, които не взеха /под каквато и да е форма/ отношение по него. И това е само за добро, щом Бог така е пожелал!

  2020-03-27T17:48:00+02:00
• 

  ЦвететоБ (Цветето Б.)

  “След залеза” на слънцето мечта си остава безкрайността, но нека я оставим за десерт😊, а сега да се насладим на безбройните изгреви, които предстоят🌞! Поздрави за силния стих!

  2020-03-27T17:27:07+02:00
• 

  Довереница (Дочка Василева)

  "Да стигна бездната - мечтаната безкрайност,
  единствен смисъл в моя зъл живот."
  
  Казват по-долу от дъното няма
  (тези дето се вкопчват в брега)
  Но за други това е тавана
  щом потъваш надолу с глава...

  2020-03-27T02:32:54+02:00
• 

  limeruna (Йоана)

  Може би - медитация? Може би - бягство чрез мислите? Или творчество, сън, фантазиране, мечтаене? Има повече от един начин да напуснем този свят и и е хубаво да изберем някой временен вместо фаталния. Като възраждане Харесва ми така. Мрачният прочит е твърде тежък за мен, така че предпочетох да дам един положителен. Интересно е, че напускането на този свят е описано като мъчително, въпреки че и самият свят е описан мъчителен. Едно особено противоречие, но единственият възможен избор - за да може накрая глътката въздух да ни се стори живителна, а не мъртвешка. За да може отново да приемем света, тялото си, ежедневието, случките, ..., надеждата като част от себе си.

  2020-03-26T22:51:56+02:00