26.03.2020 г., 14:27 ч.  

След залеза 

  Поезия » Друга
333 10 10

© Младен Мисана Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря ви колеги по перо и приятели, че коментирахте, оценихте и поставихте в Любими стиха ми, както и "Време разделно". Бояна, Елка, Катя, Йоана, Дочка, Цвете - на вас благодаря тук, защото на останалите коментирали ме съм благодарил в Лични. Йоана, много ме зарадва с този нестандартен коментар. Напускането на този свят не трябва да е мъчително, а радостно като дихание на младенец. Докато Бог ми диктува, ще пиша, независимо от препятствията и ограниченията. Без диктовката на Бог не бих дръзнал да напиша нищо, защото земната поезия сравнена с божествената, колкото и добра да е, прилича на пиринч поставен до злато!

    Благодарност изказвам и на непрочелите стиха ми, както и на прочелите го, които не взеха /под каквато и да е форма/ отношение по него. И това е само за добро, щом Бог така е пожелал!
  • “След залеза” на слънцето мечта си остава безкрайността, но нека я оставим за десерт😊, а сега да се насладим на безбройните изгреви, които предстоят🌞! Поздрави за силния стих!
  • "Да стигна бездната - мечтаната безкрайност,
    единствен смисъл в моя зъл живот."

    Казват по-долу от дъното няма
    (тези дето се вкопчват в брега)
    Но за други това е тавана
    щом потъваш надолу с глава...
  • Може би - медитация? Може би - бягство чрез мислите? Или творчество, сън, фантазиране, мечтаене? Има повече от един начин да напуснем този свят и и е хубаво да изберем някой временен вместо фаталния. Като възраждане Харесва ми така. Мрачният прочит е твърде тежък за мен, така че предпочетох да дам един положителен. Интересно е, че напускането на този свят е описано като мъчително, въпреки че и самият свят е описан мъчителен. Едно особено противоречие, но единственият възможен избор - за да може накрая глътката въздух да ни се стори живителна, а не мъртвешка. За да може отново да приемем света, тялото си, ежедневието, случките, ..., надеждата като част от себе си.
  • Хареса ми стиха ти, Младене! Поздравления!
  • Мечтаната бездна като спасение за душата! Силно въздействащ стих!
  • Мрачна мечта - от вечерен свят в тъмен свят. И все живот.
  • Поетично, наситено с драматизъм, но много сгъстена тъмнина, Младене. Много подвластно на социалната деформираност. И защо животът ти да е зъл, може би такъв е начинът на живеене? Животът ни е предоставен. Оттам нататък всичко зависи от нас. От духа, който ще вложим в себе си.
  • А тази тлен е още нужна, къде си тръгнал?
  • Много харесах.
Предложения
: ??:??