26.03.2020 г., 14:27  

След залеза

1.1K 14 11

Центростремително след залеза се спускам.
Догонвам слънцето в поредния вираж.
По нишките-лъчи -  Майол се гмуркам -
превръщам  ги в подводен такелаж.

Да стигна бездната - мечтаната безкрайност,
единствен смисъл в моя зъл живот.
Последен шанс за колеблива трайност,
но този свят е само скот до скот...

Телата-сенки плътно се увиват -
сгъстяват се в мъгла около мен.
Не дишам вече - вените изстиват.
Прощавам се с безсмислената тлен.

 

 

 

 

 

Бел. на автора. Жак Майол е най-големият подводен гмуркач на всички времена.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Младен Мисана Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Много силно въздействие си постигнал в тази творба, Младене! Внушителна, мащабна образност! Поздравления!
  • Благодаря ви колеги по перо и приятели, че коментирахте, оценихте и поставихте в Любими стиха ми, както и "Време разделно". Бояна, Елка, Катя, Йоана, Дочка, Цвете - на вас благодаря тук, защото на останалите коментирали ме съм благодарил в Лични. Йоана, много ме зарадва с този нестандартен коментар. Напускането на този свят не трябва да е мъчително, а радостно като дихание на младенец. Докато Бог ми диктува, ще пиша, независимо от препятствията и ограниченията. Без диктовката на Бог не бих дръзнал да напиша нищо, защото земната поезия сравнена с божествената, колкото и добра да е, прилича на пиринч поставен до злато!

    Благодарност изказвам и на непрочелите стиха ми, както и на прочелите го, които не взеха /под каквато и да е форма/ отношение по него. И това е само за добро, щом Бог така е пожелал!
  • “След залеза” на слънцето мечта си остава безкрайността, но нека я оставим за десерт😊, а сега да се насладим на безбройните изгреви, които предстоят🌞! Поздрави за силния стих!
  • "Да стигна бездната - мечтаната безкрайност,
    единствен смисъл в моя зъл живот."

    Казват по-долу от дъното няма
    (тези дето се вкопчват в брега)
    Но за други това е тавана
    щом потъваш надолу с глава...
  • Може би - медитация? Може би - бягство чрез мислите? Или творчество, сън, фантазиране, мечтаене? Има повече от един начин да напуснем този свят и и е хубаво да изберем някой временен вместо фаталния. Като възраждане Харесва ми така. Мрачният прочит е твърде тежък за мен, така че предпочетох да дам един положителен. Интересно е, че напускането на този свят е описано като мъчително, въпреки че и самият свят е описан мъчителен. Едно особено противоречие, но единственият възможен избор - за да може накрая глътката въздух да ни се стори живителна, а не мъртвешка. За да може отново да приемем света, тялото си, ежедневието, случките, ..., надеждата като част от себе си.

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...