Следа от въглен
Виждал ли си въглен как трепти,
вихрено в жарава как танцува?
Изронвайки от себе си искри,
които вятърът задява и целува.
И танцът му е влюбен и щастлив
сред пламенната огнена стихия.
Заспива после в пепелта и в дим
въздишката му тихичко се крие.
А виждал ли си падаща звезда,
как тъжно се откъсва от всемира?
И няма танц, угасва в миг и там
в мечта на някой тайничко умира.
Не искам да съм твоята звезда,
да грея жарко и студено да си ида.
Да паря като въглен искам и следа
в животa ти дори след мен да има.
© Жанет Велкова All rights reserved.
