Следи
Радостина Марчева
* * *
Боса стъпи в очите ми -
издълбани огнища.
Сякаш късчета време
във петата забити.
И е остра жаравата,
почерняла без огън.
Нестинарско проклятие
съживява икони.
Тихо съска безсъние
във легло от коприва.
Самота - оправдание,
бавно гърлото свива.
А един от въпросите
на гърдите ми сяда:
Твърде късно ли, Господи,
със любов ме наказа?
Найден Найденов
* * *
Не попита. Появи се от нищото.
Разстреля деня безразличен.
И ръцете ти станаха пристан -
не проронили още - обичам те.
Бях объркана. Сеех посоки,
скрита във своите истини.
Зората дари ме с пророчество,
родено в шептящо - обичам те.
Денят влезе глух и безстрастен.
Тъмносив, безпардонен, логичен.
Не виждах, ослепяла от щастие,
след тихото твое - обичам те.
© Радостина Марчева All rights reserved.
