Следконкурсно
Площадът, глух и празен ме посрещна.
Загубих битката, а не война.
Прозорците като църковни свещи
със светлина пробождаха плътта.
Вървях като с вериги на краката,
от стъпките ми ехото кънтеше.
Главата ми тежеше към земята,
а мисълта бе птица и летеше.
Провала си усещах като рана,
а никой не погали съвестта ми.
Кънтеше вътре някаква закана,
че пак ще тържествува мисълта ми.
Не ме съдете, грешката е моя.
Признанието също е похвално.
Не съм загубил битката за Троя,
за да се чувствам днеска погребално.
Жив човек съм, затова сгреших.
Не могат да объркат мъртъвците.
От болката създадох този стих.
Вместо с триумф, се върнах само зрител...
Загубих битката, а не война.
Прозорците като църковни свещи
със светлина пробождаха плътта.
Вървях като с вериги на краката,
от стъпките ми ехото кънтеше.
Главата ми тежеше към земята,
а мисълта бе птица и летеше.
Провала си усещах като рана,
а никой не погали съвестта ми.
Кънтеше вътре някаква закана,
че пак ще тържествува мисълта ми.
Не ме съдете, грешката е моя.
Признанието също е похвално.
Не съм загубил битката за Троя,
за да се чувствам днеска погребално.
Жив човек съм, затова сгреших.
Не могат да объркат мъртъвците.
От болката създадох този стих.
Вместо с триумф, се върнах само зрител...
© Валентин Йорданов All rights reserved.
