Следобедно меланхолично кафе по Iren5...
Iren5:
Залезът е скучен, но красив.
Слагам да варя кафе по навик.
Захвърлена картина на статив.
Неизмити четките оставил си.
Паяче във ъгъла стои.
Аз съм на кафе, за теб е чаят.
Искам да прогоня страховете.
И следобедно да помечтая.
Котарак и мишка сме. Играем шах.
Пак ще ме матираш-обичайно е.
С пръст рисувам по натрупания прах...
Някакво сърце...но то случайно е.
Иринакис:
Гледам те как драскаш си сърца.
Как прахът по пръстите остава.
Искам да те гушна на мига.
Но преглъщам и отпивам чая си.
Още е горещ и ме взриви
някъде отвътре. Премълчавам.
Казвам си "Минута потърпи!"
Казвам си, но виждам се да ставам...
Виждам как те доближавам в гръб.
Виждам как те хващам за ръката.
Как сърцето във праха стои
недовършено. И как ми прималява...
Виждам как пресягам се през теб,
как затискам пръстите ти фини.
Виждам как поне едно сърце
дълго ще остане неразбито...
Iren5:
Знаех, че не мога да играя шах.
Не предвиждам ходове напред.
Обичам те, но устните мълчат.
Разтварям ги, но бъркам словореда.
Всъщност, по-добре е да мълчим.
С думите най-често се раняваме...
Сега прегърнати един до друг стоим
без нищо, нищо да си обещаваме.
© Ирина Колева All rights reserved.
Ир, благодаря, че предложи да публикуваш, тази спонтанност. Хора, аз лично приемам всякакви забележки - ритъмът ми никога не е перфектен, знам си. леко фалшиви тонове винаги издават стила ми. Ир вече е казала, но и аз ще подтвърдя - спонтанност, от нейна, от моя страна. Няма умишлено търсене за дуетна творба или напасване на стилове. Весели празници, хора! И леко перо!
