Следобедно меланхолично кафе по Iren5...
Iren5:
Залезът е скучен, но красив.
Слагам да варя кафе по навик.
Захвърлена картина на статив.
Неизмити четките оставил си.
Паяче във ъгъла стои.
Аз съм на кафе, за теб е чаят.
Искам да прогоня страховете.
И следобедно да помечтая.
Котарак и мишка сме. Играем шах.
Пак ще ме матираш-обичайно е.
С пръст рисувам по натрупания прах...
Някакво сърце...но то случайно е.
Иринакис:
Гледам те как драскаш си сърца.
Как прахът по пръстите остава.
Искам да те гушна на мига.
Но преглъщам и отпивам чая си.
Още е горещ и ме взриви
някъде отвътре. Премълчавам.
Казвам си "Минута потърпи!"
Казвам си, но виждам се да ставам...
Виждам как те доближавам в гръб.
Виждам как те хващам за ръката.
Как сърцето във праха стои
недовършено. И как ми прималява...
Виждам как пресягам се през теб,
как затискам пръстите ти фини.
Виждам как поне едно сърце
дълго ще остане неразбито...
Iren5:
Знаех, че не мога да играя шах.
Не предвиждам ходове напред.
Обичам те, но устните мълчат.
Разтварям ги, но бъркам словореда.
Всъщност, по-добре е да мълчим.
С думите най-често се раняваме...
Сега прегърнати един до друг стоим
без нищо, нищо да си обещаваме.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ирина Колева Всички права запазени
Ир, благодаря, че предложи да публикуваш, тази спонтанност. Хора, аз лично приемам всякакви забележки - ритъмът ми никога не е перфектен, знам си. леко фалшиви тонове винаги издават стила ми. Ир вече е казала, но и аз ще подтвърдя - спонтанност, от нейна, от моя страна. Няма умишлено търсене за дуетна творба или напасване на стилове. Весели празници, хора! И леко перо!
