Сливен
Площад павиран,
часовникова кула,
със песен над града юнашки!
Нормални хора,
произволно време,
отгоре пак сивеят се скалите!
По улицата главна,
дъбът столетник,
сред кръчми е застанал във умора!
На нож, Хаджията,
пропуснал време,
от паметника слиза нас да пази!
Градът, крайвечен
над вечер носталгична,
покрит е с трепата на лятна жега!
Животът си кипи,
пак уморен и твърде нетипичен,
по улиците тесни, по паважа!
Минават разни хора,
всеки, свойте светски грижи
през уличният шум душата си понесъл!
За този град, уж малък,
си има много, много песни,
но ритъмът от днес, за бъдещето бих запазил!
© Иван Иванов All rights reserved.
