СЛИВИ ЗА СМЕТ

"На заем аз не съм те мечтал,

на заем не съм те обичал,

че под бройка всяка ласка да ми връщаш..."

на мен ми стига, че съм дал,

макар неоценено, но съм дал

любов, в която да се обгръщаш.

Крещях - "Прости",

но душата ти мълчи,

Сякаш съвършена бе тя

и макар прекрасна, добра,

макар чиста като сълза,

не е ли някога грешна била?

Обичах! Имах ти вяра,

но за нея получих изневяра!

Исках обич за обич,

получих сливи за смет!