KaloyanPaterkov (Калоян Патерков)

Миг 🇧🇬

“Миг”
Сега съм на терасата. Тук. После в леглото. Там!
Да, за утре къде ще съм, знам, но за другиден?... Не знам.
Вдишвам въздуха с пълни дробове. Вдишвам както често забравяме, че можем
и частица поемам живот от този миг, защото е различен, както миг със миг. ...

KaloyanPaterkov

Prose » Others

2013-12-01T21:27:51+02:00 722 1

Семейна двойка 🇧🇬

„Семейна двойка”
Мъж - 62 годишен
Жена - 58 годишна
Спалня. На сцената има две легла залепени едно до друго. До леглата има по едно шкафче с много празни бутилки и пакетчета храни. Хладилник до вратата вдясно; прозорец отляво. Мъжът се събужда. Жаден е. Неговите бутилки са празни. Поглежда към тези ...

KaloyanPaterkov

Prose » Others

2013-11-21T20:18:43+02:00 985 1

Любовта на Кал 🇧🇬

„Любовта на Кал”
1.
В една ветровита местност, където облаците рядко разкривали Слънцето, живеели най-различни птици. На някои от тях вятърът им пречил и в по-буйните сезони забягвали в по-топлите съседни области. Имало и такива обаче, които оставали целогодишно. Лястовичките били от тези птички, ко ...

KaloyanPaterkov

Prose » Novellas and novels

2013-11-20T20:10:33+02:00 876

Последно писмо 🇧🇬

Болен съм, но не знам от кой се заразих. Има ли значение? Всички сме болни или рано, или късно се разболяваме. Дори и децата. Най-вече те. Колкото и чисти, и добри, истински да са, те най-много боледуват. И все пак са най-здравите, най-силните, най-издръжливите. Колкото повече растем, толкова повече ...

KaloyanPaterkov

Prose » Letters

2013-11-18T21:31:39+02:00 1.1K

Хазарт по време на криза 🇧🇬

„ХАЗАРТ ПО ВРЕМЕ НА КРИЗА”
Светът е пълен с толкова много лица, образи, звуци, места. Всички те се смесват като един пъзел, в който аз съм основата, на която се подрежда.
Няма ден, няма вечер, няма нощ.
Пъзелът се допълва и доразвива от нови квадратни попълнения с различна аудио-визуална информация. ...

KaloyanPaterkov

Prose » Short stories

2013-11-16T18:16:08+02:00 781 1

Полет 🇧🇬

Полет
09:27 мин. Времето е слънчево, топло, дори горещо. На небето няма един облак. Синьо. Небесно. Като голямо платно е покрило земята, за да пази красивия живот по него. Завила го е, за да го топли, защото заслужава да живее, да се пази всяка част, всеки лист, всяко цветче, всяка прашинка, всяко д ...

KaloyanPaterkov

Prose » Short stories

2013-11-14T17:53:33+02:00 724

Отново заедно 🇧🇬

„Отново заедно”
Здравей, моя спътнице!
Здравей, моя сестра по душа!
Здравей, най-красива и най-нежелана!
Ти си моя. ...

KaloyanPaterkov

Prose » Letters

2013-11-12T18:21:48+02:00 1.1K

Лошо Време 🇧🇬

Казват, че няма нищо по-хубаво от лошото време.
Но дали наистина е лошо?...
И дали наистина е време?
Гледам наклонено падащите капки и си мисля, не са ли това моите отминаващи дни?
Колкото и да искат капките да падат вертикално, вятъра ги повява наклонено, дори хоризонтално. ...

KaloyanPaterkov

Prose » Others

2013-11-08T21:28:18+02:00 764

Дъждът вали 🇧🇬

Дъждът вали, а сърцето ми тлее в неутихващата жар на отминалия бурен огън.
Тежките капки, падайки разхлаждат затопленото кътче на овъглената почва,
посята със зрънцата на разочарованието.
Дъждът вали!
Вятърът брули с мокрият си дъх короните на многоклонестите дървета, ...

KaloyanPaterkov

Prose » Others

2013-11-07T23:15:17+02:00 679

ЗАВРЪЩАНЕ 🇧🇬

Той се приближи. Тихо и нежно махна защитаващия я похлупак. Наведе се внимателно и я загледа...
"Стоя и гледам те, докато спиш.
Гледам и търся очите ти,
затворени под натиска на Морфей.
Гледам и чудя се, какъв цвят са мечтите ти? ...

KaloyanPaterkov

Poetry » Love

2013-11-06T21:16:59+02:00 583

Аз съм вече мъж 🇧🇬

В любовта на моята болка
страдам, както кървя.
В страстта на нашата връзка
дъхът ти бе въздухът, който дишах. В спомените на нашите снимки -
ти си прекрасна, мечтана жена. ...

KaloyanPaterkov

Poetry » Love

2013-11-05T09:44:12+02:00 1.1K

Влюбеният мъж 🇧🇬

Влюбеният мъж
Влюбеният мъж е кон с капаци.
Кон? Не, магаре... Катър дори,
защото влюбиш ли се ти,
за достойнството си забрави. ...

KaloyanPaterkov

Poetry » Humorous

2013-10-25T10:25:39+03:00 1K 1

Ти 🇧🇬

Ти си...ти!
Това си ти!
Едно обикновено, но необикновено ти!
Твоята усмивка е слънчев лъч,
докосващ ме през облаци от прах. ...

KaloyanPaterkov

Poetry » Love

2013-10-17T11:41:52+03:00 799 1

Сливи за смет 🇧🇬

СЛИВИ ЗА СМЕТ
"На заем аз не съм те мечтал,
на заем не съм те обичал,
че под бройка всяка ласка да ми връщаш..."
на мен ми стига, че съм дал, ...

KaloyanPaterkov

Poetry » Love

2013-10-15T20:28:21+03:00 656