Слизането на пратениците в 17 часа
Архангеловден, 8 ноември
Признавам: грешна съм, набримчена до шия.
Душата ми е сякаш дрипа – хлъзгава за пипане.
По гънките некръстена се пръква лошотия,
куршумите убиват тихо. И се връщат. Пак
вопият агнеца невинен, а нагли врани без умора
клечат на моя синор. Изпепелена съм до угар!
Кълват! Ах, буците тежат като комбайни,
очите ми не искат да премигнат. Стана 9.
Току се тулят до тила ми кротки хищници,
кралете Шекспирови дебнат по ъглите. ...