Сложих ги в кутийки...
В кутийка за бижута,
затворих сърцето, сложих катинар дори…
Защото любовта се оказа заблуда,
от която до смърт боли…
А в кутия от шоколадови бонбони,
сложих душата си… покрих я със самота…
Завързах я за купчина балони,
оставих я да намери своята съдба…
Настъпи мрак… и бяла тишина…
И кутийката за бижута се отвори,
и кутията с душата ми пак при мен се върна…
И ги стиснах в ръцете си… Родиха се мечти!
Ето, пак ги сложих на техните места,
макар да хващат прах…
И роди се от тъгата красота,
простен беше всеки грях…
© Усмивка All rights reserved.
