Oct 5, 2015, 5:41 PM

Сложих край!

  Poetry » Love
897 0 3
Щастлива съм, че имам, Боже, теб
и че със вяра просветли душата. Че ме запази истински човек, макар че пренебрегнах правилата!   Щастлива съм, че ти не позволи, да ме превземат черно-мрачни мисли. От гибел, че душата ми спаси... и мен самата... от дела нечисти!   Щастлива съм, напред ще продължа, със обич ще те нося във сърцето. Приключвам днес с измамната лъжа, изпращам теб - любов - в небитието!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Татяна Денева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...