Слончо... супермен
В джунглата е то родено
с много сила надарено...
слонче с розови уши
и очи като звезди.
Има си хобот голям,
за да може слончо сам
да почесва си гръбчето
чак дори до опашлето.
Стъпва тежко тоз юнак,
но да тича знае как
с трийсет километра в час,
без вграден километраж.
Най-обича той в реката
да се плиска със водата
и с хоботчето на уж
да си прави хладен душ.
Щом ушите си разпери
даже въздухът трепери,
сто комара и мушици
се разбягват по терлици.
Мама Слонка отдалеко
гледа рожбата, напето.
Вярва тя, ще дойде ден
ще е слончо.....супермен.
© Таня Мезева All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Таня, раздаваш усмивки. Ведро, леко и с настроение. Поздравления! -
Радвам се на всички усмивки.
Значи съм успяла да усмихна децата във въс. -
Развесели ме. Направо го видях.
-
-
Ведра и усмихната е детската ти поезия, Таня! Чета поредицата с удоволствие!
-
-
-
Сладурско!
-
-
Ами то не е поспаланко, нали ще става слончо...супермен.
-
Благодаря виии!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
