Jan 31, 2007, 9:22 PM

Случаен свидетел 

  Poetry
759 0 6
Сбогом каза му смело, без да повдигне глава, измъкна се толкоз умело, с няколко кратки слова. Той се спря вцепенен, със страх във очите погледна, почувства се някак смутен, поиска целувка последна. Сляха се устните сладко, едно сърце разбито остана, всичко свърши за кратко, голяма любов бе пропиляна. Остана така неподвижна и сля се с мрачната нощ, изглеждаше някак безгрижна, а всъщност без капчица мощ. След видяното аз се замислям, колко боли да си сам, живота набързо премислям, за Бога, какво правя там?

© Мира Николаева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??