Sep 25, 2008, 2:09 PM

Случайна среща на тротоара

  Poetry » Love
1.4K 0 2

Случайно срещнах те на тротоара,

последен поглед очи в очи,

разделихме се с вяра, но ти изневери.

Целунах красавицата, а тя пък звяра,

нежно оставяше следи,

елегантно вървеше по тротоара, ти просто измени.

Крачеше с класа, с премерен жест по жест,

това трябва ли да значи, последно сбогом казваш

днес.

Докоснах ръцете ти студени,

от очите капеха лъжи,

погледнах в тях смутено,

ледена кралица пред мен стои.

Все още помня срещата на тротоара,

колко студена беше тя,

но само споменът ме сгрява, защото срещнах любовта!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Росен Кръстев All rights reserved.

Comments

Comments

  • И аз се раздвам, че открих стиховете ти! Много ми харесват! Поздрави!
  • Случайно те срещнах... в сайта... и много ми хареса тъжното ти стихче... Много е истинско и хубаво... Браво! Някой ми беше казал, че нищо хубаво не може да се очаква от мъж, който до 30-та си година не е срещнал Голямата Любов. Е, ти си от другите! Поздрав!

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...