25.09.2008 г., 14:09

Случайна среща на тротоара

1.4K 0 2

Случайно срещнах те на тротоара,

последен поглед очи в очи,

разделихме се с вяра, но ти изневери.

Целунах красавицата, а тя пък звяра,

нежно оставяше следи,

елегантно вървеше по тротоара, ти просто измени.

Крачеше с класа, с премерен жест по жест,

това трябва ли да значи, последно сбогом казваш

днес.

Докоснах ръцете ти студени,

от очите капеха лъжи,

погледнах в тях смутено,

ледена кралица пред мен стои.

Все още помня срещата на тротоара,

колко студена беше тя,

но само споменът ме сгрява, защото срещнах любовта!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Росен Кръстев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • И аз се раздвам, че открих стиховете ти! Много ми харесват! Поздрави!
  • Случайно те срещнах... в сайта... и много ми хареса тъжното ти стихче... Много е истинско и хубаво... Браво! Някой ми беше казал, че нищо хубаво не може да се очаква от мъж, който до 30-та си година не е срещнал Голямата Любов. Е, ти си от другите! Поздрав!

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...