Случайна среща със Рогатия
Кафе си пиех, вестника четях,
и изведнъж... видях Рогатия...
Той спря пред мен, аз вътрешно примрях,
а в погледа му имаше симпатия.
"Здравейте, тук свободно място има,
ще мога ли да седна?"
Замръзнал някак си успях да кимна
и почнах в себе си, за лудостта да дебна...
А той кръстоса върху крак копито,
повика сервитьора и кафе поръча.
Извади вестник, от кафето си опита,
намръщи се и сложи му сметана.
Немеех дълго време, но накрая
да питам, аз се осмелих.
"Извинете много, господин Рогати,
но в ада ли съм?" - тук той се ухили.
"Простено ти е, но си още жив,
а аз от ада вече се отказах.
От мене нужда нямате..." - погледна ме, учтив,
а аз открил пак смелост, се изказах.
"Защо?"- в очите му прочете се досада,
кафето бързо си изпи и стана.
Тогава аз разбрах - той страда -
и без да искам, бръкнал бях във рана...
Засрамих се, а сервитьорът мина
към мен, глава поклати в укор ням.
А беше едва седем и половина -
реших без бой, че няма да се дам!...
"Момче, ти дявола вида ли тука?"
"Видях го, да, редовен е клиент.
Пенсионер по болест, често в плен на скука,
компания ми прави всеки ден..."
"Как тъй, Рогатият, и пенсионер?
Аз нещо не разбирам - поясни -
А в ада, кой царува, ми кажи, авер?"
И лудост блесна в моите очи.
" Това го питахме и ние, той ни каза,
че хората от него са по-зли...
И затова делата си зарязал
дошъл е тук, за кротки старини...
Но все такъв, кат' теб ще се намери
да го човърка там, където най-боли... "
Засрамих се, извадих си портфейла,
платих, а също утрешното му кафе дори...
*****
И дяволите значи ронили сълзи...
Добре поне, че сам не се разплаках...
Но чутото сърцето ми разби,
и затова на всички го разказах...
08.05.2014.
© Георги Каменов All rights reserved.
