Да ме погалиш с космическа нежност,
да преминеш през моето небе,
подреждайки бели надежди
в закопняло за обич сърце.
Да ме докоснеш дълбоко, съдбовно,
да те посрещна светла в нощта.
С цвят от огньове да пламне
моята тръпна искра.
Когато нишки безкрайност
звезден килим изтъкат,
неоткрита, непозната, безумна...
Случи ми се! За да те изживея, Любов!
© Здравка Бонева All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
