Да ме погалиш с космическа нежност,
да преминеш през моето небе,
подреждайки бели надежди
в закопняло за обич сърце.
Да ме докоснеш дълбоко, съдбовно,
да те посрещна светла в нощта.
С цвят от огньове да пламне
моята тръпна искра.
Когато нишки безкрайност
звезден килим изтъкат,
неоткрита, непозната, безумна...
Случи ми се! За да те изживея, Любов!
© Здравка Бонева All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
