Случи се...
Дъждът изпи
на черни глътки птиците.
В счупеното време
закова перата.
Слепите дървета в клоните си
се препънаха.
Луната изтъня до корен.
Изпепели се и се разпиля.
Сърцето на небето
се пропука откъм обратната страна.
Заби се
на върха в беззвездното око.
И се стопи в мъгла безветрена.
...
Пресъхна Изворът на Сънищата.
Вчера.
© Дора Павлова All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
