Случки в интернет.
Прекараха и в къщи интернет,
то младите не можеш ги разбра.
За какво ли им е този нов адет,
къде виждат от това смисъла?
По цял ден снахата нещо трака
казва ми: „Пиша, мамо, стихове”.
Брей, бравос, пък сина да чака,
да му родява и да гледа синове.
Един ден седях си у дома сама:
гледам, на монитора нещо мига,
някакъв там „Бонд” пуска писма
и човече жълто закачливо смига.
Ала понеже някога, на младини,
машинописка бях, та ги отбирам,
написах му една две добри думи,
оттук-оттам, почнах да разбирам.
И този човек като се разприказва,
ама пише, каквото му е на душа,
„как, какво, защо”, взе да разказва
и аз отвръщах му де, човещинка.
Продължихме ние почти всеки ден
да си пишем с този господин така,
добре, че дядото, моят благоверен
на работа все беше, а не у дома…
Продължихме, като че месец-два,
то хубаво било човек да сподели,
пред някой да отпусне своята душа
а и смях да има малко, на старини.
Един ден, разговора бяхме спрели,
прибра се мъжа ми, по рано у дома,
(той работа във една зала си намери)
и казва: – Не мога повече така, жена!
Ние с теб не разговаряме, Анастасия,
ей така да поговорим, като по преди.
Аз се запознах с една жена, не крия …
Осъзнах какво искат днешните жени.
- Прав си, Бончо, и аз скоро осъзнах,
че не винаги съм била добра със теб.
Мъжете че също имат нужди разбрах
от разговори с един мъж от интернет.
- Така ли, че и аз там я срещнах, мила.
Не съм я виждал, името и е Ани-Мари,
колегата каза: „Тук всеки се прикрива,
ти името от Бончо на Бонд си смени”.
Каква тя стана, дали да ви разправям?
Смях ме напуши, аз бях… Ани-Мари.
Оказа се че Бонд май добре познавам.
Казано направо – интернет ни сближи.© Анета Саманлиева All rights reserved.
Поздравления! хахахаха 
