Слушам те...
Слушам те...
За какво си говорим? За грижи и бит.
За малките хора, за тъжния сплит
от коварство и маски без граници –
а драмата твоя бърбори на своя език,
партнирам добре, макар и с поддържаща
роля в сценария.
Май искаш да видиш, да пробваш,
да стъпиш на меко (дано пък душата не ме предаде!) -
коя съм, отидох ли вече далеко
и мога ли пак да се върна при теб...
До извора спряхме. И жадни терзаем,
и мъчи световна тъга, душите говорят
и пак не признаваме – реброто адамово
е общо все пак! Горчилка от сайдера стар
и греховен така ни се иска да пием,
но нека не търсим змията да блазни –
листото от оная смокиня вече изгнило!
Когато били сме навън от имота,
светите дървета вякой рендосал!
Държа във дланта си кълбо и го крия,
но вече не знам – дали си Тезей,
или в костюм минотавър, бестия,
при когото принцесите идват сами...
Докато те слушам, изплитам от горест
торба от познати лъжи
и в нейните рехави джобове слагам
изрезки обич да падат...
© Златина Георгиева All rights reserved.
