Сляпа душа
Бях щастлива, влюбена и сляпа,
сляпа за игрите на съдбата.
Всичко беше розово и нежно,
докато не дойдеше зората.
После във душата ми страхлива
място си намери самотата,
пак останах сляпа,
но нещастна - сляпа от сълзите и тъгата.
Всички нежни думи и милувки
някъде отнесе тъмнината
и зловещо, страшно се надсмиваше,
сякаш близо - зад вратата.
Моята душа наивна, тъжна,
никак не желаеше да вярва,
че сама е, изоставена, ненужна,
унизена, поругана и погребана...
А отсреща, някъде далече,
любовта се смееше игриво
и очите и красиви
търсеха поредната си жертва.
Пак да лъже, да омайва
и привлича нечия душа невинна...
Но така било е и ще бъде -
всеки своята съдба ще носи -
на един - горчива, другиму - по-малко...
Докато зората и нощта се сменят,
все ще е така...
© Някоя Непозната All rights reserved.
