Времето, когато съм била щастлива,
отминало е без да разбера.
И колко, без успех, сега опитвам
от спомените щастие да събера.
Малко щастие сега ми трябва
за самотните ми тъжни нощи,
малко топлинка от стара обич
за дните ми обикновени, прости
Как е минала край мене любовта
и радостта от моите приятели.
Толкова ли сляпа съм била
да не греба със пълни шепи.
© Любица Бошлова All rights reserved.
Иначе поздравления!