Времето, когато съм била щастлива,
отминало е без да разбера.
И колко, без успех, сега опитвам
от спомените щастие да събера.
Малко щастие сега ми трябва
за самотните ми тъжни нощи,
малко топлинка от стара обич
за дните ми обикновени, прости
Как е минала край мене любовта
и радостта от моите приятели.
Толкова ли сляпа съм била
да не греба със пълни шепи.
© Любица Бошлова All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
