Времето, когато съм била щастлива,
отминало е без да разбера.
И колко, без успех, сега опитвам
от спомените щастие да събера.
Малко щастие сега ми трябва
за самотните ми тъжни нощи,
малко топлинка от стара обич
за дните ми обикновени, прости
Как е минала край мене любовта
и радостта от моите приятели.
Толкова ли сляпа съм била
да не греба със пълни шепи.
© Любица Бошлова All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
