Времето, когато съм била щастлива,
отминало е без да разбера.
И колко, без успех, сега опитвам
от спомените щастие да събера.
Малко щастие сега ми трябва
за самотните ми тъжни нощи,
малко топлинка от стара обич
за дните ми обикновени, прости
Как е минала край мене любовта
и радостта от моите приятели.
Толкова ли сляпа съм била
да не греба със пълни шепи.
© Любица Бошлова All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
