Сляпа вяра,
имам само теб.
Невидима.
Непроходима.
Непоправима.
Необходима.

И пак... Живот!
Като деспот.
Превръща те в идиот.
Кара те да търсиш сила.
А душичката ти!
Виж я как се свива!

Ставаш и преобръщаш!
Не връщаш.
Не!
Преглъщаш!
Не прегръщаш,
а трябва.
Любовта си да намериш.
Да изпишеш.
Да разкажеш.
Да докажеш...

И пак Живот!
Продължава
и без тебе, и без мен.
Сам се въоръжава.
Възпитава.
Когато е нужно,
задължава.
Понатежава.
Изморява.
Може би те натъжава?

Пиша го за теб, Живот.
За момичето, което ми отне.
Заради което плаках,
заради което станах
диване.
Без Кръщене!
Защото я обичам
и ти няма да я вземеш.
Защото Ти, живот,
ти продължаваш,
но минаваш.
И прегръдката
ти задушава!
А Любовта ми?
Накрая!
Само тя остава...