Oct 20, 2015, 11:31 PM  

Слънцето е жълта дупка

1K 0 15


(пояснявам)...
Има бели дупки.
Има черни дупки.
То е жълта.
Функция,
която не познавам.
Но кръжа около него
в Земна "къща".
Елипса наклонена
описвам.
Морска болест
от еклиптика
не хващам.
И трите закона на
Кеплер
удовлетворявам...
Умът си с нищо
не напрягам.
Проблемът за енте
тела
не се опитвам
да решавам.
Живея просто -
без да разсъждавам.
Затова съм може би
щастлив.
На плажа -
под небето синьо.
До езеро изтегнал се
под дивния
планински връх.
С мечта за теб, любов,
ръка на спусъка поставил...
за тялото ти  -
винаги готов!
И тази жълта дупка ме
привлича -
космическа блондинка
в звезден пеньоар.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Младен Мисана All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря ви, Илко, Мариане и Али, за вниманието. Трогнахте ме.
    Светла неделя ви пожелавам!
  • Знанието и умуването не ни правят по-щастливи. Хубаво е, че си имаш бутон за приземяване, ключе за простите неща, които при теб отново са необикновени и космични.
    Поздравления!
  • Благодаря ти, Руми! Съгласен съм с твоята формулировка. Както казваше един мой приятел и поет: "Живей просто, без богове!"
    Ведър и вдъхновен ден!

    Мерси, че оценихте, Мария и Тони! Трогнат съм. Желая ви нови творчески успехи!
  • "Живея просто -
    без да разсъждавам.
    Затова съм може би
    щастлив."

    Простичките неща в живота ни правят истински щастливи, дано повече хора да стигнат до това прозрение! Поздрав и от мен, Младене!
  • Благодаря ви, Рени и Лейди Фокс за добронамерените коментари, както и за оценяването на скромния ми текст! Трогнат съм.

    Мерси и на теб, че оцени, Роси!

    И на трите ви, лека нощ и красиви сънища!

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...