Море и лято си лудуват
сред розовия слънчев джаз,
а бриз припява развълнуван
по пясъкът – златист атлаз.
Вълните такта му дочуват
и следват го със син екстаз,
живот реален и бленуван
се сливат в профил и анфас.
Сърцето морско е, бушува,
прегръща лятото в захлас,
в деня от слънце нарисуван,
изпят, разпускам весел глас.
© Милена Френкева All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
