Сърцето ми към твоето расте,
от щастието иска да прелее,
а слънцето в косите ни плете
лъчистите си нишки, чудодеен
мигът разлива сладкия си мир
и в него ни е влюбено и чисто,
обичам те, обичаш ме безспир,
стихът, загледан в нас, блести на листа.
© Милена Френкева All rights reserved.
Слънчево, усмихнато и бяло, въпреки мръчкавият, дъждовен ден! Благодаря и поздрави!Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
