СЛЪНЧЕВА ЖЕНА
Все вървя по пътеката слънчева
и играя със слънчеви зайчета.
А в косите си, златни наистина,
все заплитам аз мигове тайнствени.
Пресъздавам със думи видяното,
във очите ми изгреви плуват.
И в лъчи позлатени обляна съм,
а ръцете ми златно рисуват.
Във посестрима своя превръщат ме
нестинарките с мене танцувайки.
Омагьосани принцове искат ме,
самодивските устни целувайки.
Ще ухая на дъжд и на люляци.
С песента ще се нося на птиците.
Вятърните деца непринудено
ще ме правят реалност измислена.
Ще се крия във цветните тичинки.
Щом ме вдишате- да ви омая.
И ще бъда видение истинско -
слънчевата жена от безкрая.
Дарина Дечева
© Дарина Дечева All rights reserved.
Много слънчево стихче!!!
