Jul 25, 2017, 11:14 AM

Слънчева рокля

  Poetry » Other
750 2 10

 

                                На Тони Нотева

 

Не си обличай нищо друго днес!

Подаръка ти в орехче съм скрила.

За тебе слънцето уши с финес

вълшебна рокля от лъчи и свила.

 

Нарочно орех-куриер избрах,

счупи го и излез от всяка рамка.

Превърнеш ли черупката на прах,

ще видиш рокля слънчева с презрамки.

 

Побързай! Облечи я! Облечи!

И нека като слънце засияеш!

Животът ти понякога горчи,

на криеница с тебе си играе.

 

Но точно на рождения ти ден,

уплашен, ще усети в тебе сила.

Подаръкът от слънцето и мен

магичен знак е, благослов, закрила.

 

Оставаш с нея! Ако я свалиш,

късмета си, момиче, ще отрежеш.

Огледай се в очите ми и виж -

прекрасна си във слънчева одежда!

 

20.07.2017

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария Панайотова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Наистина казват, че съм такава, но все по-често облачета скриват усмивката ми... Кой знае, може би годините, които натрупах, ми влияят така... Радвам се и на двете ви за посещението и коментарите!
  • Тази символика на стиха веднага грабва и аз пак съм във възторг от таланта Ви! Много е прочувствено и оригинално за подарък на любим човек.Личи, че и Вие сте слънчев човек....
  • Поздравления и за двете!! ))
  • За тези, които искат да я открият в мрежата, ще кажа, че ник нейма и е
    ra4e_ton и че със сигурност ще прекарат прекрасни минути с творчеството и! Жанет, Весе - благодаря ви за топлите поздрави и светлите коментари под това стихотворение-подарък!
  • Слънчев поздрав и на рожденичката, и на авторката.

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...