Слънчеви отражения
Слънцето цял ден мисли, умува, разсъждава
как с най-нежните думи Водата да полее.
Часове наред току се скрие, току пак изгрее,
но Водата безгрижно продължи да не го отразява.
Накрая, привечер, стегна се и рече:
«Или ще е днес, или няма да светя вече!
Думи нямам за велико изречение,
иначе ще ѝ направя предложение.»
И кат' разтвори сумрака на падащата нощ,
и кат' разбута облаците надвесени,
злато засипа над Водата и разкош,
и зачака с лъчи трептящи в неведение.
Водата, вече на заспиване, полу в съня си,
дочу далечен шепот на падащ прашец.
С вълнение забави крачката по пътя си...
И разчете дума, изписана с най-нежен писец.
Поглед сведе, среднощно поруменяла,
страсти подводни забучаха в кръвта ѝ.
И от нощта напираща изнемощяла,
на едно местенце отрази го тя по себе си,
Но бе в сърцето.
© Атина Платинова All rights reserved.
