Feb 11, 2005, 11:57 AM

Слънчевите зайчета

  Poetry
958 0 0
Слънчевите зайчета
са пощурели.
Гонят се по покриви,
стени, смело
се боричкат в тревите,
гушат се в нечии
учудени очи.
Любопитно гледат
през стъклата,
свиват се на топка
във ъгли, крачат
бодро по кревата
и примигват с весели очи.
Може облакът да ги изтрие,
като с мокра гъба
тебешерени петна
или нощната тъма,
с пелена да ги завие,
та да спинкат сладко
чак до утринта.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Галя Николова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...