Jun 20, 2005, 11:42 PM

Слънчево зайче

  Poetry
1.3K 0 9
/Посветено/


Докато стоях на ръба на скалата,
ехото на гласа ти ме събуди.
Едно малко камъче се търкулна
към пропастта
Тогава ти ми подаде ръката си
и ме прегърна с очи
Сянката ми потрепна и се смали
до точка в която
устните ни се целунаха...
Останахме неподвижни за миг.
Едно слънчево зайче танцуваше
по скалите...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Йоанна All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...