Смарагдовата светлина огряваше телата им
Така преплетени от седем дни
Не помнеха кой месец е
Просто се обичаха
Прегърнати
Вдишваха топлия въздух
Разлял се по пясъка
Раменете им се докосваха
Хванати за ръце
Втренчили поглед в звездите
Луната погали лицата им
Така щяха да се обичат
още седем дни
А след това?
След това той щеше да отиде при жена си
А тя при звездите
© Любов Никифорова All rights reserved.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
