moritz_
19 results
  2042 
Дълбоко в поляните, във всяка от тях се крият малки априлчета. Дойде ли месецът пролетен, всички излизат навън, но не всеки ги вижда. Загадъчно ниски, умихнати, рошаво сънени. Те са добрите деца на съдбите ни. Понякога обаче априлчето е тъжно, а когато това се случи, всички други априлчета са до нег ...
  892 
Да се превърнем с теб във круши,
предлагам и ще спра до тук!
Толкова много кухи пространства
ослепиха всяко наше начало.
А краят ни дремеше видим, ...
  839 
  2373 
Още какво трябва да причиня на себе си?
Да обичаш така, че да плачеш при допир,
да обичаш така, че да бягаш във сънища!?
Сладки, свирепи, разкъсани, истински,
мили и нежни... винаги искащи. ...
  737 
Къде да скриеме, кажете
с вас лъжите на героя
сам останал надалече
победен и сляп след боя
Не губете цялата надежда, ...
  694 
Минавам през обич
прорязана в тъмното.
Ще докосна реалност,
потъваща в дъното.
Над сиви магии ...
  1224 
Какво сте сънували вчера?
Мравки потъващи в ягодово брашно,
силно замислени в себе си?
Момичета, голи, целуващи утрото
на моята страст? ...
  648 
Дъждът я покрива
А аз се побърквам
Във сънища скачам
Безмислен удавен отнесен... отнесен удавен безмълвен
- - - ...
  1260 
  3220 
  2644 
13 Декември ‘05
Спомням си разни моменти... поддържат сърцето ми в правилен ритъм. Осъзнавам колко съм слаб пред тях. Изчезват всеки ден, като сутрешна роса, осветена от бодрото слънце.
Толкова е трудно да преиграеш пред себе си. Всяка сутрин е една и съща. Мисля се за млад, аз съм 1/5 столетник. Да ...
  1032 
  3764 
Настигни ме!
Настигни ме отново
През белите бури зелепват съзвездията
и на мен не омръзва железният поглед
Не искам надежда, ...
  784 
  1229 
Нарисувай всичко,което виждaш тук
Нарисувай себе си дори.
Над таз рисунка майка ти ще плаче
за твойте пропилени дни!
Ужасни дни- тревоги! ...
  1229 
Нека да започнем отначало...
Всичко в нас върти се без посока
и осиновени сме завинаги от Великата Безкрайност!
Тя е нашата мащеха.
Тя ще ни кърми, дори, когато се допираме с бели коси до гръдта й. ...
  1237 
Плачът на голямото стадо пак е утолен.
Всичките сме май подвластни на изкуствения ден.
Червило плътно за късмет във акта,
червило плътно пак след акта.....
Любовен егоизъм стъпва ...
  971 
На края на влакови релси
седят нашите две души...
и пият
черно горчиво кафе.
Без захар! Захарта е голяма лъжа! ...
  1123 
Random works
: ??:??