Сменихме за една кокошка кон
Раздялата дойде с една обида
търкулната по улея на клюката.
Тя любовта превърна в ненавиждане
и розовите ù балони спука.
Далече си… Къде? (Какво ми пука?)
Но червейче отвътре ме гризе.
Забравил си си хапчетата тука.
Там имаш ли… И кой да ти даде?
Дали ще има кой да те подсети,
че всеки втори вторник си от шест.
Дори на петдесет да са мъжете
запазват дефицита на дете.
По дяволите! Стига! Подир края
безсмислено е да се търси път.
Остава само камъчето трайно
повредило каруцата до смърт.
Да си спасява, всеки интереса
това за пътниците е закон.
Да пием за това как много лесно
сменихме за една кокошка кон.
© Дочка Василева All rights reserved.
