Имам ли, Боже, сметка,там, горе?
Всичко ли по нея е платено?
Трябва ли да се тревожа, Боже,
Че ми е лошо ЦКР ето?
Тук, уж много се старая,
сметките ми да са чисти.
Ама, зная ли накрая,
Горният Банкер какво е мислил?
Какво ми е простено, какво не е?
Не искам, Боже, неплатени сметки!
Че, знае ли човек? Кога, къде
краят му ще го настигне?
Не искам дългове да тегнат
заради мен до седмото коляно!
Достойният човек, смятам,
мисли за това от рано!
© Маргарита Ангелова All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
