Смисли безсмислени
Смисли безсмислени
от жалкия ми ум,
чувства измислени
в безпаметен шум…
Нощ в полумрак
и болка ме обзема пак
като пътник без посока,
като скитник без нозе…
Дъжд посипващ моето лице,
Скрива наводненотo сърце
… и отново кадър
От забравен филм…
В незнаен ден, година, друм
в порой неспирен…
Уши нямам, за да чуя
повик за подслон,
устни нямам да
продумам даже стон…
Мисля пътем, пътувам мислейки.
Без път и без посока,
нуждая се от нужда
за надежда и насока…
Ни цвят, ни сянка, нито взор -
това е новoто ми аз…
от жалкия ми ум,
чувства измислени
в безпаметен шум…
Нощ в полумрак
и болка ме обзема пак
като пътник без посока,
като скитник без нозе…
Дъжд посипващ моето лице,
Скрива наводненотo сърце
… и отново кадър
От забравен филм…
В незнаен ден, година, друм
в порой неспирен…
Уши нямам, за да чуя
повик за подслон,
устни нямам да
продумам даже стон…
Мисля пътем, пътувам мислейки.
Без път и без посока,
нуждая се от нужда
за надежда и насока…
Ни цвят, ни сянка, нито взор -
това е новoто ми аз…
© Деси All rights reserved.
