Смисъл да се моля...
І-
Денят бездомен гузно се завръща.
Вали от девет до към три следобед,
когато погребенията свършват...
И после няма смисъл да се моля.
-ІІ-
Забравих филм ли беше, или баба
ми е разказвала проклетата история.
Но всяка дума, уловена в кадър
е пускала корони или корени
в детинския ми мозък, като свлачище,
сменил море за песъчлива суша.
Историята дявол ще разплаче,
а Господ примирено ще изслуша.
-ІІІ-
И сякаш си я спомням на колèне,
зарила пръсти с пръст – като в огнище –
събирайки парченца вечна тленност,
от първия етаж… та до Всевишния.
А гробът е обратното на кула –
стърчи надолу… Зейнало. Чутовно!
Жестока. Черна. Безпределна нула
изпод ръцете ù, които помнят
до костите на татко... И надолу...
И няма бъчви с мъдро грозде пълни.
И няма враг – да ù прелее воля;
или приятел – пъкъл да ù палне !
-ІV-
Градът се разпростира като клюка,
и се наема сам да се надскочи,
надсвирил и тъга и земна музика,
и Бог... И грамофонните му плочи!
V-
Залязва слънцето – кълбиста мълния –
и пада като кум пиян на сватба.
Дори по изгрев няма да се върне...
Търкаля се крадливо като гарван!
Ах, крехката ми баба е сиротна!
Събира смърт – костица по костица.
Побира се в един чорап Животът-
нетленната човешка плащеница.
-VІ –
... Ще отнесе, каквото й остана
на новото ни гробище... Където
отдавна възмездена спи и баба -
светицата, чиито пръсти
светят.
***
Градът се разраствал...
И „Паркът за вечен покой” се оказал почти в центъра на града. Днес на мястото на старото гробище има магазин от веригата „BILLA” А зад (или под) всичко това - хиляди човешки съдби... Близките получили известия, че старото гробище се премества на „по-добро място” и, ако искат да запазят нещо от скъпите си мъртъвци, да нарамят лопатите...
Баба ми разказваше как е събирала костица по костица от татко, в чорапите му. Само те останали цели.
© Павлина ЙОСЕВА All rights reserved.
