Dec 17, 2009, 9:59 PM  

Смисъл да се моля... 

  Poetry » Other
4164 2 66

І-

 

Денят бездомен гузно се завръща.

Вали от девет до към три следобед,

когато погребенията свършват...

И после няма смисъл да се моля.

 

 

-ІІ-

 

Забравих филм ли беше, или баба

ми е разказвала проклетата история.

Но всяка дума, уловена в кадър

е пускала корони или корени

 

в детинския ми мозък, като свлачище,

сменил море за песъчлива суша.

Историята дявол ще разплаче,

а Господ примирено ще изслуша.

 

 

-ІІІ-

 

И сякаш си я спомням на колèне,

зарила пръсти с пръст – като в огнище –

събирайки парченца вечна тленност,

от първия етаж… та до Всевишния.

 

А гробът е обратното на кула –

стърчи надолу… Зейнало. Чутовно!

Жестока. Черна. Безпределна нула

изпод ръцете ù, които помнят

 

до костите на татко... И надолу...

И няма бъчви с мъдро грозде пълни.

И няма враг – да ù прелее воля;

или приятел  –  пъкъл да ù  палне !

 

 

V-

 

Градът се разпростира като клюка,

и се наема сам да се надскочи,

надсвирил и тъга и земна музика,

и Бог... И грамофонните му плочи!

 

 

V-

 

Залязва слънцето – кълбиста мълния –

и пада като кум пиян на сватба.

Дори по изгрев няма да се върне...

Търкаля се крадливо като гарван!

 

Ах, крехката ми баба е сиротна!

Събира смърт – костица по костица.

Побира се в един чорап Животът-

нетленната човешка плащеница.

 

 

-VІ –

 

... Ще отнесе, каквото й остана

на новото ни гробище... Където

 

отдавна възмездена спи и баба -

светицата, чиито пръсти

 

                                          светят.

 

 

***

Градът се разраствал...

И  „Паркът за вечен покой”  се оказал почти в центъра на града. Днес на мястото на старото гробище има магазин от веригата „BILLA”  А зад (или под)  всичко това - хиляди човешки съдби...  Близките получили известия, че старото гробище се премества на „по-добро място” и, ако искат да запазят нещо от скъпите си мъртъвци, да нарамят лопатите...

Баба ми разказваше как е събирала костица по костица от татко, в чорапите му. Само те останали цели.

© Павлина ЙОСЕВА All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Тук всяка дума бие като камбана! Жалко, че няма вече много такива произведения в сайта..
  • И в Ямбол пазаруваме от известна верига магазини, които са върху старите гробища... Търговците не са само в храма.
    Но живи сме и грешни!Светла памет на мъртвите, защото мълчанието им ни опрощава!
  • Винаги когато пишеш за баба си, не знам защо, в съзнанието ми изниква образа на жена топло хванала ръката на едно момиченце с две черни опашчици на автобусната спирка...
    Тази обич няма как по-друг начин да бъде пресъзданеа с думи, освен като електричество, което те разтърсва...
    С обич! *
  • Не че не го чета за енти път но още ми бягат думите за коментар
  • "И сякаш си я спомням на колèне,

    зарила пръсти с пръст – като в огнище –

    събирайки парченца вечна тленност,

    от първия етаж… и до Всевишния.



    А гробът е обратното на кула –

    стърчи надолу… Зейнало. Чутовно!

    Там няма нищо повече от нула.

    ... Освен ръцете ù, които помнят."

    Прав е Райсън. Прав е...!

  • Ти си невероятна, Поли!!! Прегръщам те с радост и с възхита!!!
  • Това стихотворение стиска за гърлото и обездумява! БРАВО, Пин4е!!!
  • ех, Боже...
  • " Отдавна възмездена спи и баба.
    И костите, и пръстите ù светят."

    И стиховете ти светят... и то как!? Поздравления!
    Най-ярката звезда си!
  • Не,че не съм го чел 100 пъти,но само аз не съм се отбелязал...
    Хваща за гърлото и стиска яко!
    Както и повечето ти стихове!
  • Павлина...
    ...
  • ...
  • Фен съм ти. Разтърсващи стихове...Нова година - нови успехи!
  • О, Боже! Накъде вървим...

    Написала си го толкова хубаво и разтърсващо, че всякакви други думи са излишни. Поклон!

  • Чета го за кой ли път...
    Пинче, невероятна си!!!!!!
  • !/*
    и поща
  • Това е скандално! Как може... Билгарийо?!?
    Поли прегръщам те!!!
  • Не мога да коментирам, Поли!
    Мога само да ти се поклоня и да ти ръкопляскам... Права!
  • И няма враг – да ù прелее воля;
    приятел – за да ù запали пъкъл!

    С преклонение!
  • Пусна корени в мен.
    Надълбоко е болката.
    Днес целувам ръката ти...
    И си спомням неспомненото...

    И в нашия град беше така.Сега е парк "Никола Петров"...
    Желая ти щастлива Нова година и все така невероятна поезия!
  • Честито Рождество Христово, Йосева !
    Нека има мир и любов!
  • Сестрице, желая ти най-прекрасните мигове.Лятното море или зимни вълни
    на "Камен бряг"Най удачното скривалище!
    Щастливо ново през НОВАТА!
  • Всяка усмивка е платена с изплакани сълзи. Благодаря за споделения стих!
    Поздрав!
  • Поли, всяко твое появяване тук, е едно събитие. И с тази разтърсваща сила, която носят стиховете ти, отекват задълго в съзнанието ми! Поклон и радост, че те познавам отблизо!
  • През новата година ти пожелавам:
    12 месеца късмет,
    52 седмици успех,
    365 дни секс,
    8760 часа любов,
    525600 минути щастие
    и 31536000 секунди здраве!

    (Малеее, дано не съм се изложила с аритметиката! )
  • Желая тържество на и след Рождество!
  • А крехката ми баба рови, рови...

    Събира смърт – частица по частица

    в чорапа му – по-тесен от окови,

    и по-велик от съкровена липса.
    --------------------------------------------------------
    Пинчеееееееееее!!!!!!!!!!!!!!!!! НАЙ-ГОЛЯМА СИ!!!
  • Искам вместо пръст отгоре ми да сложат грамофонна плоча!Невероятна си!!!
  • Невероятен, разтърсващ стих!!!
  • Интерсно, но и аз имам детски спомен, когато в Ловеч преместиха гробището на Мелта извън града. Сега се намира в едно село Соколово и там хората преместиха гробовете на близките си. Безекрайно неудобно и тъжно, почти няма превоз, без лека кола не можеш да отидеш да почетеш близките си. Явно твоят случай не е изолирано явление. А ТИ СИ МНОГО ГОЛЯМА ПОЕТЕСА - за кой ли път вече го пиша тук. Целувам те.
  • ...
    !
  • Павлина, много силно е посланието ти! Поклон за умението ти да го заредиш с тройна доза мъдрост - за цели три поколения!
  • Божееееееееееееее!!!!!!!!!!!!!
    Закла ме!
  • Боже мой...убийствено тъжно...
    убийствено силно...
    Пинче!!!!!*****
  • ...
  • !!!***
    Благодаря ти! За сълзите, с които пълниш очите ми! За усмивките, които ми даряваш с приятелството си!
    За всичко!
  • Този свят няма жал ни към живи, ни към мъртви, адашче...
    Много силен стих! Прегръдка!*
  • Ако думите можеха да изразят емоцията ми след това което прочетох, щях да кажа нещо... Но се опасявам, че е невъзможно!

    !!!!!
  • Разтърсващ реквием...
    Пинче...
  • Без думи!
  • !!!*
    Разплака ме!
  • Разтърси ме до дъното на душата ми, няма какво повече да кажа!
  • Полиии, винаги ме хвърляш в крайности!!!*
  • Без думи...
  • Да, като клюка...Но там са ни корените и всичко, за което има смисъл да се молим...
    И знам, и е тъжно, винаги е тъжно.
    Прегръдка с обич!
  • Залязва слънцето – кълбиста мълния –

    и пада като кум пиян на сватба.

    И няма как по изгрев да възкръсне.

    И има как да бъде като брадва...
    п.п. ...Само това успях!
    Другите думи са излишни...Прегръдка на разсъмване от мен, Поли!
  • Няма какво да се каже,но и не може винаги да се мълчи! Остава ни само...да викаме! Безкрайно силен стих!
  • Тежък,истински,разстърсващ.
    Просто невероятен.
  • Все едно чух гласа ти и въздействието на стиха е още по-силно!
  • Много тежко стихотворение. Болезнено реално.
  • Изслушах те!.......
    И сега много дълго ще вали...

    Прегръщам те!
  • Много тежко като усещане!
    .......
  • И тук ще мина да те прегърна. Няма как да подмина.
  • Плача!!!
  • Боже!
    Поли!
    ...
  • ...ти, ти, ти ли ми говориш за тишина?
    Тук е тишината и ти умееш да говориш С нея!
    ...а тя покорно ти се подчинява!
    Полиии:*
  • тежък стих!...
  • Не ми останаха думи...
    !!!
    Поздравления за силата на словото ти,Поли!!!
  • ...
  • !!!
    Разплака ме!Силата на думите ти вълнува страшно!
  • !!!

    да, така е...
  • Господ не пише на български вече.
    Останаха няколко ангели(((
  • Разтърси ме!
  • Чудя се, дали да се радвам, че те познавам достатъчно
    или да не се радвам, че те познавам Недостатъчно...
  • Господи!...
Random works
: ??:??