Jan 23, 2020, 6:54 PM

Смях и нежност

  Poetry » Love
793 1 0

    Чуй смеха ми , а мелодията на крехкото ми аз , докосва образът на нежното и мелодичното. 

       Тялото ми свири с пулс и ускорява щом докосне устните ми на изтрадалото ми тяло.

     Копринено реге от ехо докосна порива на омайно красивата ми коса тогава усети аромата на вишни остана в мен.

    Ти ме превърна в месец - сладък и горчив, а аз останах вечно в твойте сънища.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Десислава Танева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...