Смълчано
На прага ми пак камъни сте струпали,
и кладата готова е. Гори.
Заплюйте лицемерните си скрупули
и нека поговорим. За пари.
То всъщност само вие ще говорите,
аз в сметките съм лоша. И греша.
Не мога и да мразя като хората,
и глупаво съм щедра. По душа.
Ще ви изслушам, обещавам правите
и кривите аршини ще горят.
Камари пепел пак ще ми оставите,
но нека. Имам си безкраен свят.
От девет кладенци води донесени,
дано измият някак съвестта.
Аз думи нямам. Всичките за песен и
за стихове (простете ми) пестя.
© Надежда Ангелова All rights reserved.
